КРИТИКА

„ … спектакъл с феноменални актьорски постижения, който идва като приятна алтернатива на статуквото с оригиналните режисьорски решения и интересни драматургични ходове.”           

„ ... театрално събитие – такова, което продава няколко представления напред, за което се носят слухове от уста на уста, което разширява границите на обичайното средностатистическо.” 

Елена Пенева, Capital Light

*                 *                 *

„Обратно на Витгенщайновия отказ от говорене за нещата, за които трябва да се мълчи, „Пиеса за умиране” е събитие на българската сцена, за което трябва да се говори. Защото говоренето отвоюва пространства от забравата и безразличието. Особено когато адресатът е от такова естество, че мнозина от гласовитите рупори на добрия вкус и витии на  претенциозния интелектуализъм пренебрежително го отричат с мълчание.”

Николай Колев, предаване Библиотеката на БНТ

*                 *                 *

“Става дума за театър, търсещ възможностите да работи с образите, тялото и представите на човека за себе си и обществото извън познатия театрален режим на представянето, но и отграничавайки се от съпротивите към него в театъра от 70-те и 80-те. (…) Работата на Ани Васева и Боян Манчев е включване на българската среда в този процес и то по един оригинален начин, в активна дискусия със съществуващите имена на европейската сцена.

”Виолета Дечева, в-к. “Култура”

*                 *                 *

„Логиката на постановката обръща фокуса и задава обратно движение – представен е адът,  мястото на смъртта, но е представен именно като място, в което формата се надига, търси тялото. Представен е следователно като място на раждането. Затова и цялата перспектива ще е обърната – виждаме едновременно след и преди живота, точката безкрай, в която нещо се оформя и всичко се разпада, виждаме – с други думи – живота/тялото като самото разгръщане на умирането. Оттук пиесата ще разиграва това обратно движение, ще актуализира умирането, но не вървейки към, а тръгвайки от смъртта начало.”

Моника Вакарелова, Литературен вестник

*                 *                *

„В представлението струи хумор, който се генерира в абсурдността на прекаляването. Напомня зловещото, цинично и измамно „няма нищо страшно” на убиеца преди да сведе жертвата си до състояние на умиране – преди да се разделим окончателно с идеята за излаза.”

Мира Мариянова, Литературен вестник