МЪРТВЕШКИ ТАНЦ

Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Светлана Янчева, Владимир Пенев, Цветан Алексиев

Сюжет:
Общото между “Froken Julie” и “Мъртвешки танц”: неромантичният, безсрамно-жесток поглед към Човека между Ерос и Танатос.

“Froken Julie”: смъкване в еротичното като низко и унизително. Смъртта като изход. Но все още има “Кажи, че ме обичаш!”.

Години по-късно “Мъртвешки танц”.

- Можеш ли да обичаш грозното лице на ближния? (Достоевски)

- Не мога, това е свръх силите ми. (Стриндберг)

Любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Смърт приживе. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея.

Сякаш всичко живо - всичка живо - всичка живо  (Чехов) е изтребено и на Земята са останали последните трима: Едгар, Алис и Курт. Болни от същата чума, която карантинен пост не може да спре. Болни от омраза.

 Тя поддържа пулса на каменните сърца, тя направлява “просветения ум, безсилен да й се противопостави.”

Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека. Сгромолясването на Свръчовека ( Ницше) до звяра.

Оттук до абсурдно-смешното  в трагичното, до “Краят на играта” (Бекет) крачката е една.

Когато Духът е мъртъв – остава “толкова шум за една количка с говна, толкова шум!” (Алис)

Маргарита Младенова