Жанр: драма
Година: 1994
Държава: Италия
Продължителност: 108 мин.
Режисьор: Майкъл Радфорд
Участват: Масимо Троизи (Марио Руополо), Филип Ноаре (Пабло Неруда), Мария Грация Кучинота (Беатриче Русо), Линда Морети (Дона Роса), Ренато Скарпа (Шефът на пощата), Ана Бонаюто (Матилде)
Сюжет:
Когато през 1952 г. живеещият в изгнание чилийски поет Пабло Неруда се установява на тихо островче в неаполитанския залив, писмата на негови почитатели се оказват толкова много, че шефът на пощенската станция наема човек – Марио, наглед смотания син на местен рибар, за да му доставя пощата. В началото Марио е просто замаян от славата на Неруда, който внимателно реагира на опитите на младежа да завърже разговор. Скоро поетът вече учи Марио на метафори, а когато пощальонът се увлича по Беатриче, красивата, но сдържана дъщеря на местния кръчмар, Неруда се съгласява да му помогне да спечели сърцето й с думи.
Вдъхновен от реална случка в живота на Неруда, завладяващото съчетание на лек хумор и слънчев романс във филма ни грабва от началото и въобще не ни оставя. Много от прелъстителния чар на Пощальонът се дължи на великолепните актьори: Ноаре е перфектен като наглед намусения, но всъщност отстъпчив поет, а Троизи (починал малко след края на снимките) излъчва сърдечно простодушие, което никога не става сантиментално. Да не забравяме и музиката за бандонеон на Луис Бакалов, изпълнена с вълшебство и красота. Един от най-лиричните филми в историята на киното!
3 награди БАФТА – за чуждоезичен филм, режисура и музика
„Оскар” за музика
„Давид на Донатело” за монтаж
2 награди на Лондонската критика – за чуждоезичен филм и британски режисьор
5 номинации за „Давид на Донатело” – за най-добър филм, актьор на Масимо Троизи, поддържащ актьор на Филип Ноаре, операторско майсторство и музика
4 номинации за „Оскар” – за най-добър филм, режисура, актьор на Масимо Троизи и адаптиран сценарий
2 номинации за БАФТА – за актьор на Масимо Троизи и адаптиран сценарий
Номинация от Режисьорската гилдия на Америка