ПОТРЕТ НА ЕДНА МАДОНА
програма "Изчезваща човечност"
Текст: Тенеси Уйлямс
Режисьор: Димитър Сарджев
Участват: Гергана Кофарджиева, Леонид Йовчев, Иван Златарев, Димитър Николов
Сюжет:
Тенеси Уйлямс пише „Портрет на Мадона” вдъхновен от съдбата на звездата на нямото кино Лилиан Гиш. След бурния възход на киното в началото на века и след вихреното сътрудничество с Дейвид Уорк Грифит, създало шедьоври като „Нетърпимост”, идва ерата на тон филма, където тя така и не успява да се „адаптира”, „пробие”, „утвърди”. Остава вярна на своята голяма любов – нямото кино. Тази особена парабола на живота на голямата актриса, съдържаща в себе си нещо гротескно, присъства като дух и в текста на големия драматург.
„Лирична гротеска”, така мнозина търсят жанра. Не случайно той слага цитат от лорд Байрон в „Камино Реал”, който припомняйки си романтичната кремация на трупа на Шели на брега на езерото Виареджио, възкликнал - „Беше толкова одухотворено! Но тялото, трупът се разтвори като печено прасе!” Лиричният герой, поставен в неадекватен контекст.
Образът на мис Колинс е изграден почти като чернова на Бланш Дьо Боа от „Трамвай Желание”.
Пред багажа на мис Колинс
За мен винаги особен момент от годината е било времето, когато общинските власти обявяват така нареченото „пролетно почистване”. Тогава на улиците, до кофите за боклук започват да излизат най-различни предмети – белег на някакъв отминал живот, който вече е непотребен, никому ненужен. Там съм намирал картичка с посвещение, гребен от стан, семейна фотография. Те са изхвърлени на боклука, за да изчезнат завинаги в шахтата на колите, които събират сметта за рециклиране.
В съвремието, където ускорението е основна идеология, да се спираш при подобен род предмети е сякаш загубено време. Ако все пак някой реши да се спре за малко при тези предмети, той ще намери там и портрета на човека, на когото са принадлежали - той витае някъде около тях като дух.
Едно вглеждане в предметите, останали от някакво друго време, като че ли ми дава шанс да потърся изчезналите знаци от Божието присъствие в нашия живот.
Димитър Сарджев
