ЧУДОТО НА МАЛКИЯ ПРИНЦ

Режисьор: Мариолейне Боонстра

Сюжет:

Документален филм за страстните преводачи на книгата „Малкия принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери, които се борят за запазването на своите застрашени езици.
След Библията „Малкият принц“ е най-превежданата книга в света. Има версии на повече от 300 език. Защо хора от съвсем различни общества избират точно тази книга, за да запазят живи своите езици и култури? От нощното небе, където Малкият принц ни се усмихва от своята звезда и където авиаторът и автор на книгата Антоан дьо Сент-Екзюпери се чувства най-добре, този филм се приземява в пустинята. И също като Малкия принц тръгва на пътешествие от пустинята по целия свят, за да срещне няколко негови нови приятели. Хора, които правят осезаема неразривната връзка между език, култура и пейзаж. В пустинята, сред пясъка и звездите, живеят писателят Лахбиб Фуад и неговият приятел поетът Омар Таус. Повече от 30 години те се борят за тамазигт, берберския език, който е вторият официален език в Мароко, но на който почти не се пише и чете. Фактът, че Малкият принц говори с животни, е нещо обичайно за тази култура.
В земята на саами на границата между Норвегия и Финландия, се срещаме с Керту Вуолаб. Когато била малка, ѝ се подигравали в пансиона заради езика и културата ѝ. След трагичната смърт на по-малката ѝ сестра, която се удавила в реката до дома им, тя се чувствала още по-самотна отпреди и намирала утеха в „Малкия принц“. Докато учела в университета, решила да преведе книгата на саами.
Тибетският превод е на Таши Ки и Нойонцанг Ламокяб. И двамата живеят в изгнание в Париж, откъснати от семейството, от природата, културата и езика си. Техният език е застрашен и преследван от китайците.
В Салвадор Хорхе Лемус смята през следващата година да преведе книгата на науат, известен още като пипил – език на ацтеките. Днес той се говори само от около 300 души, след като много от носителите му са избити през 1932 г.
Тези езици и култури се свързват чрез въздуха. С думите на Малкия принц чертаем линия през света, в който представите за утеха и надежда, така красиво вплетени в книгата, отекват в борбите на преводачите и техните приятели. Независимо колко се различават културите, това, което ги свързва, е способността им да ни убедят, че за хората е важно да имат възможност да мислят, да мечтаят и да говорят на родния си език.

Фестивали:
IDFA, Амстердам, Холандия 2018