ЗАВРЪЩАНЕ ВЪВ ВИТЕНБЕРГ
Текст: Георги Тенев и Иван Добчев
Режисьор: Иван Добчев
Художник: Даниела Олег Ляхова
Композитор: Асен Аврамов
Хореограф: Мила Искренова
Видеоефекти: Любомир Младенов
Участват:
ХОР - Пенко Господинов
БЕРНД - Явор Бахаров
МАРЦЕЛ - Антонио Димитриевски
ГРОБАРЯТ - Йордан Биков
РЕЙН - Христо Петков
АНГЛИЧАНИНЪТ - Малин Кръстев
ОФЕЛИЯ - Елена Димитрова
ДУХЪТ НА ВИТЕНБЕРГ - Христо Петков
Сюжет:
Във финала на „Хамлет” на сцената лежат труповете на Гертруда, Клавдий, Лаерт и самия Хамлет. Преди това през сцената са влачени труповете на Полоний и неговата дъщеря Офелия. Към тази морга английските пратеници прибавят и вестта за обезглавените Розенкранц и Гилдестерн... Оня безмилостен сержант с косата, за когото ни напомня Хамлет преди да потъне в Мълчанието, яко се е развихрил.
Още в самото начало на сцената се явява един ходещ труп – Призракът на стария крал Хамлет и сякаш задава темата - иде Съдният ден, гробовете ще избълват своите мъртъвци, ще прозвучат последните тръби /the last trumpet/ и живи, и мъртви ще застанат пред Съдника. След срещата с Призрака Хамлет ще произнесе знаменателната си реплика: “The time is out of joint” – Векът /времето/ е разглобен /изкълчен/. Човешкото време се е разпаднало, загубило е небесното си основание и е затънало в гнойните си проявления. “Something is rotten in the state of Denmark.” – прозрението е на войника Марцел, който е един от очевидците на тази среща – да, има нещо гнило в Датската държава, „Дания е затвор” – ще отиде още по-нататък Хамлет, а на оспорването, че тогава е затвор и целия свят, ще отвори метафората и ще я радикализира – „И то образцов /goodly/, с безброй килии, клетки, ями. Дания е една от най-лошите”. Като опозиция на всичко това е сложен Витенберг, друг топос на живеенето, убежна точка на духовността и свободата. С Витенберг са свързани двама от протагонистите на трагедията за датския принц – Хорацио и Хамлет.Те идват оттам и все ги тегли да се завърнат. Да се завърнеш във Витенберг е гестус на загърбването на затвора Дания, на живеенето в свят „запусната градина”, на скотското мърсуване „сред гнус и смрад”... Тази опозиция за нас е ключова. Ако в живота ти има такова място, тогава загърбването/напускането на тоя свят има смисъл на завръщане.
